Архив

  • Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет
    Т. 107 Бр. 1 (2024)

    Поредното издание на Годишника на Софийския университет – Исторически факултет за 2024 г. е том 107., който съдържа седем публикации, анонимно двойно рецензирани и организирани за първи път, в съответствие с решението на редколегията, в три раздела: Статии и студии; Дебюти; Отзиви.

    Първият раздел включва изследвания върху събития, личности и процеси за времето от XV в. до нашата съвременност. Много добре обосновани на богат изворов материал, по своя характер те са исторически и историко-антроположки. Обхванати са въпроси от: сложните отношения между Византия и Ватикана през първата половина на XV в. във връзка с подписването на уния между Източната и Западната църква (Ивайла Попова, ORCID 0000-0002-8972-0455); благодатните приятелски взаимоотношения между двамата видни български просветители Петко Славейков и Христо Даскалов (Владимир Терзиев, ORCID 0000-0002-0890-3066); функционирането на специфичната държавна институция в България, създадена през 1942 г. по еврейските въпроси (Владимир Станев, ORCID 0000-0002-2226-3632; Даниела Ташева, ORCID 0009-0007-1317-1772); теренна работа относно обичая Калогерос в с. Мелики, Гърция, с цел проследяване и анализиране на промените в обичайно-обредната система както в конкретната селищна общност, така и в контекста на балканската действителност (Мира Маркова, ORCID 0000-0002-2891-0917; Ина Пачаманова, ORCID 0009-0001-1913-2228); анализа на вълшебна приказка от Брезнишко по метода на Владимир Проп, с хипотеза за съществували групи от въглищари и войнуци през османския период в този регион на Западна България (Надя Манолова-Николова, ORCID 0000-0001-9203-1864).

    Раздел Дебюти представя пространна и аргументирана студия върху особеностите на диктатурата на Сула, с отлично анализирани исторически извори (Александър Москов, ORCID 0009-0006-3985-8890). Не по-малко интересни са двата материала в раздел Отзиви, с младежко-ентусиазирани идеи и впечатления (Андони Андреев, ORCID 0000-0001-9675-2159; Елица Ненова, ORCID 0000-0002-1289-7201).

  • Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – Исторически Факултет
    Т. 106 Бр. 1 (2022)

    Том 106 е посветен на отбелязването на няколко важни годишнини от миналото на Исторически факултет на Софийския университет: 134 години университетски четения по история; 102 години катедра Археология; 50 години самостоятелен ИФ; 70 години професионално архивно образование, 20 години специалност Архивистика и документалистика в СУ. Уводната статия на проф. М. Маркова, декан на ИФ прави кратък съдържателен преглед на историята на факултета, на неговите приноси към развитието на българското историческо познание и образование, така и към българистиката изобщо. Също уводна, в английски текст, е статията на проф. Х. Хепнер, насочена обаче към бъдещето на историческата наука. В рубриката статии и студии са изложени хронологически и тематично текстове на разнообразни теми: за развитието на специалността Архивистиката и документалистика от проф. Ан. Нейкова; относно кадровите проблеми на ИФ от проф. Л. Огнянов; д-р К. Мукарзел публикува статия върху демона Ламащу от древното Двуречие; д-р Тархан разглежда техники за предсказване от Древна Месопотамия. Няколко статии са посветени на проблеми от балканската и българската история в периода на Средновековието и Българското възраждане: относно българските изследвания на византийската история от проф. П. Шрайнер; ранната османска история през текст на Никола Сагундино от проф. Ив. Попова и Пиротските спомоществователи през XIX от проф. Н. Манолова-Николова. Внимание заслужават още четирите статии от тематиката на новата и съвременна обща история: за Варгас и "жълтата заплаха" от д-р Б. Митева; за САЩ и планът "Маршал" от доц. Б. Стоянов; за проблемите на Аржентина в края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век от доц. Г. Алексиева и "мисията невъзможна" от д-р Ив. Николова. Последните две статии в броя се отнасят до важни въпроси от държавната политика за обучението по история в V-ти клас от доц. Г. Якимов и относно значението на интеркултурното музейно образование от проф. М. Маркова и д-р Ел. Витанова. В края на т. 106 са изложени данни за авторите по реда на публикуваните статии. 

  • Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет
    Т. 105 Бр. 1 (2020)

    Том 105 от ГСУ-ИФ има предговор, статии и студии посветени на 1000 години от учредяването на Българската автокефална архиепископия в Охрид и на 120 години от рождението на проф. Веселин Бешевлиев. В края са поставени Списък със съкращенията и данни за авторите.

    Съдържа встъпителни думи от Г. Николов и П. Павлов; изследването на Анг. Деликари върху юрисдикцията на Охридската архиепископия 1019-1767; проучването на П. Павлов за Архиепископията на България; проблемите в книжнината на Охридската архиепископия от Ил. Илиев; Архиепископията в Охрид по времето на Епирското десподство от Д. Цийман; документален анализ от В. Каравълчев на писмата Паисий Охридски до митрополит Тимотей Италийски; М. Панов се спира върху идеологическата концепция на Охридската архиепископия за цар Самуил; Св. Коюмджиева публикува нотирани паметници от югозападните български земи до 15-ти век; перипетиите около публикацията на т.н. Дюканжов списък са анализирани от Л. Симеонова; Ив. Йовчев разглежда църковните епархии във Вардарска Македония между двете световни войни. Статиите обхващат с. 7 до 119.

    Втората част от т. 105 съдържа статии, посветени на 120 години от рождението на видния български учен проф. В. Бешевлиев. Три от тях имат принос към изучаване на делото на професора - Й. Бенчева за кръглата маса по повод годишнината; Б. Бешевлиев и Сн. Ракова за работата на проф. Бешевлиев в Института по Балканистика; Д. Петрова за проучването на Бешевлиев върху византийските извори относно управлението на хан Крум. Последната статия от Т. Томов разглежда два графита от църквата Св. София в Константинопол. 

  • Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет
    Т. 104 Бр. 1 (2019)

    ГСУ-ИФ Том 104 съдържа три студии посветени на различни теми от европейската и българската история през XIX и XX век. М. Симов разглежда промените и действията на руското военно разузнаване след загубата на Русия в Кримската война от 1856 г., основно в периода до началото на Източната криза, използвайки разнообразен документален материал. Л. Кръстев изяснява влиянието на голямата епидемия от едра шарка по време на Френско-пруската война от 1870 - 1871 г., като поставя въпроса за ролата на болестите в критични за обществата времена. Третата студия от Т. Борисов е посветена на политиката на Българската комунистическа партия към българския футбол от 1944 до падането на комунизма през 1989 г. В края на тома има данни за авторите. 

     

  • Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет
    Т. 103 Бр. 1 (2019)

    Т. 103 съдържа на първо място статията, основана на академичното слово на проф. Дмитрий Поливянни /Ивановски университет - Русия/ при удостояването му за Doctor honoris causa на 18 май 2018 г. в Аулата на Софийския университет. Статията разглежда общностите на духа в Българското средновековие, създавали специфични мрежови структури, с особен пиетет към връзката между учител и ученик. Статията на Ел. Мусакова се отнася до ръкописа наречен Банишко евангелие, като се  проблематизират отново въпросите за мястото на неговото създаване и за автора му.  Т. Попов представя статия за влиянието на българската държавна традиция върху институциите на Дунавските княжества - Влахия и Молдова за преиода XIV - XVII в. Влиянието е проследено чрез възприетите титулатури в княжествата и институции, сходни или идентични с тези в българската държава. Материалът от М. Белчева отразява процеса на реставрация на една от книгите, принадлежала на Софроний Врачански, а също така размисли на авторката относно движението на тази книга от Годард Фридрих Стендер /1714 - 1796/ Истина религии..., върху бележките, поставяни по нейните страници и др. Последната студия в броя от Дж. Маджаров разглежда в подробности тежката съдба на известната унгарска българистка Шара Кариг/1914-1999/ и нейните приноси в популяризирането на българската култура в Унгария. 

    Дигитализиран и предоставен от Университетска библиотека "Св. Климент Охридски".

  • Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет
    Т. 102 Бр. 1 (2017)

    ГСУ 102 е посветен на 90 годишнината от рождението на известния български историк Евлоги Бужашки. Разнообразното му съдържание включва статии върху българската история и тази на Османската империя. Ал. Николов анализира ценното съчинение на Хайтон от Корикос "История на татарите" и прилага превод, изцяло подготвен от латинския текст, издаден през 1906 г. Н. Иванов разглежда политиката на Франция и дейността на Йезуитския орден за образованието в Османската импреия от 1835 г. до Първата световна война. В. Рачева изяснява основни моменти от биографията на Ю. Венелин в контекста на нейните проучвания за ролата на историците и историята в политиката на Русия за установяване на трайно влияние на Балканите и над българите. На базата на новоткритите, труднодостъпни документи от АВПРИ /Архив внешней политики Росииской империи/, И. Макарова проследява историята на подписването на Будапещенската конвенция от 1877 г., като важен момент в Източната криза и опазването, с разширяване руското влияние на Балканите.  В. Янчев разглежда политиката на Ал. Стамболийски в периода 1919-1920 г. спрямо политическите си противници и ролята на българската армия. Пл. Стоянова представя аналитичен текст върху политиката за трудова заетост сред циганското население в България през социализма /1945 - 1989/. Статията на В. Михайлова изяснява влиянието на инцидента със свалянето на израелски самолет на 27.07.1955 г. върху българо-израелските отношения. В края на тома са включени данни за авторите. 

    Дигитализиран и предоставен от Университетска библиотека "Св. Климент Охридски".

  • Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет
    Т. 101 Бр. 1 (2013)

    Т. 101 на ГСУ - ИФ съдържа разнообразни изследвания  от Средновековието до съвременния ни свят. Студияна на В. Гъркова разглежда съчинението на архиепископ Хинкмар от Реймс „DE ORDINE PALATII“ (882 г.) с цел характеризиране на двора на Карл Велики като управителна институция. Кр. Гагова се спира в детайли на сложните отношения между поклониците-кръстоносци, тръгнали към Божи гроб и местното християнско население. Е. Михайлова публикува изследване върху българските възпитаници на императорското военномедицинско уцилище в Цариград от 1827 до 1878 г.  А. Либератос разработва слабо познатата тема за времето и неговото измерване в България през османския период, разбирайки възприемането на часовниците като социокултурна трансформация. И. Калиганов се спира на спецификите в погледа на руснаците от XIX в. върху българското битие и национален характер. В обширната студия на Св. Живков се изясняват многото предизвикателствата пред опозиционната за периода 1903 до 1911 Прогресивнолиберална партия в България. Д. Христов разглежда в детайли биографията и съчиненията на известния български изследовател проф. Иван Снегаров.

  • Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет
    Т. 100 Бр. 1 (2012)

    Т. 100 на ГСУ-ИФ съдържа статии и студии с хронологичен обхват от първото хилядолетие преди новата ера до нашата съвременност, като материалите са публикувани на български и анлгийски език. Публикацията на П. Делев анализира разнообразни източници и предлага свои тези по редица спорни моменти от историята на тракийското племе беси. С. Иванова публикува статия, която засяга особеностите в статута на търговците в Османската империя през XVII-XVIII в. В. Рачева изяснява подробности от изселническата политика на Русия през 20-те години на XIX век на Балканите и спрямо българите във връзка с Одринския мир от 1829 г. Д. Контогеоргиос обнародва два гръцки документа от 1855 г., с които в научен оборот се включва нова информация за живота на видния български революционер Г. Раковски и полученото му гръцко гражданство през 1843 г. Тематично свързано с материала на В. Рачева е етноложкото изследване на Т. Бонева, посветено на две села в Молдова, с изключително интересени наблюдения и анализ, проследяващ историята на преселниците от създаването на новите поселения до съветското и постсъветско време. Евг. Калинова разглежда българската интелигенция и комунистическия режим в периода 1960-1963 г. с очертаване на нови тенденции в обществения и културен живот на страната. И. Баева защитавата тезата за завръщането на европейската конституционната традиция в обществения живот на България след промените от 1989 г. 

  • Годишник на Софийския университет "Климент Охридски" - Исторически Факултет
    Т. 70 Бр. 1 (1976)

    Том 70 на ГСУ-ИФ съдържа статии и студии от V в. пр. Хр. до началото на Втората световна война. Всички статии съдържат резюмета на френски, немски или английски език. Студията на Ал. Фол анализира гръцки извори за историята на Древна Тракия, конкретно текстове на генеалогисти и митографи от V - IV в. пр. Хр.  М. Тачева разглежда паметниците с посвещение на на Хюпсистос от ареала на римските провинции на Балканите. Изследването на К. Йорданов, подкрепено с богати археологически и други материали е посветено на редица дискусионни въпроси от историята на гетите, заемали региона на днешна Североизточна България и румънска Добруджа. Цв. Георгиева публикува пространен анализ на френската политика в Османската империя от началото на XVIII в. В продължение на френската тема, Й. Пеев разглежда влиянието на Наполеоновия поход в Египет върху процеса на национално формиране сред арабските народи. З. Маркова в много детайлната си студия изяснява отрицателната роля на руската политика по българския църковен въпрос за времето след Кримската война до 1864 г. Б. Василева прави принос към изучаването на органиризаните през епохата на националното ни Възраждане женски дружества, поставили началото на еманципацията на женския пол. М. Радева се спира в подробности върху просветната политика на народно-либералната партия в България 1903 - 1908 г. И. Димитров изяснява английската политика към България след Аншлуса до началото на Втората световна война.

  • Годишник на Софийския университет "Климент Охридски" - Исторически Факултет
    Т. 69 Бр. 1 (1975)

    Том 69 на ГСУ-ИФ съдържа разнообразни материали от времето на древните траки до съвременността. Всички статии и студии имат резюмета на немски и френски език.  Студията на Ал. Фол прави критичен превод и анализ на текстовете на Теопомп "Гръцка история" и "История на Филип [II Македонски]", като част от обширното авторово дело върху гръцките извори за историята на траките. М. Тачева-Хитова разглежда проблемите при изучаване на култа към Сабазий в Тракия. Студията на Ал. Милчев е продължение на публикацията за Габрово през праисторията и Античността, сега посветена на Габрово през Средновековието. Цялостният преглед на археологическите разкопки и находки от Габровския регион е относно периода VII-XIV в. Ив. Божилов предлага свой прочит на българското присъствие във Византийската империя със студия на френски език, а нейното резюме е на български. М. Радева анализира културната политика на народнолибералната партия /1903-1908 г./ Д. Гоцев разкрива малко известни факти за българските въстания във Вардарска Македония във времето от октомври 1912 до октомври 1913 г. Хр. Стефанов публикува статия, разглеждаща политиката и действията на Радикалдемократическата партия в България 1919 - 1923 г. Ст. Трифонов предла добре обосновано документално проучване, посветено на въоръжената борба на българите от Западна Тракия срещу гръцката власт за периода 1920 - 1926 г. Хр. Мирчева изследва ролята на САЩ за създаването на НАТО. 

    Дигитализиран и предоставен от Университетска библиотека "Св. Климент Охридски".

  • Годишник на Софийския университет "Климент Охридски" - Исторически Факултет
    Т. 68 Бр. 1 (1974)

    В том 68 от ГСУ-ИФ са публикувани материали от Античността до съвременната обща история и една студия с археологически материали от Габрово. Съдържанието е в началото на тома, като всички статии и студии са на български език с резюмета на френски, немски и английски език. Ал. Фол публикува студия, трета по ред, посветена на гръцките извори за историята на Древна Тракия и по-точно Тукидидовата "Археология", като следва стратиграфсикя принцип на анализ на писмените сведения от един автор. Г. Сотиров разглежда политическите и социалните аспекти на първоначалното разпространение на християнството в Чехия IX-X век. Ел. Савчева анализира в подробности документалите свидетелства за живота и дейността на севастократор Стрез. В статията на Й. Николов Мартин Лутер е характеризиран като човека на епохата между Средновековието и Новото време. Цв. Георгиева предлага добре аргументирана теза за произхода и социалната същност на българските чорбаджии от XVIII в. В. Георгиев навлиза в детайлен анализ на историята на Народния сговор. Хр. Стефанов проследява политиката на Радикалната пария по време на управлението на Демократическия сговор 1923 - 1931 г. Следващите две статии са посветени на съвременната история: М. Лалков предлага своя прочит на сложните българо-югославски отношения в периода септември 1944 - февруари 1947 г. ; Г. Гунев анализира системата на апъртейда в южноафриканската република. Последната студия на Ат. Милчев разглежда с богат археологически материали историческото развитие на Габрово и региона през праисторическата епоха и през Античността. 

    Дигитализиран и предоставен от Университетска библиотека "Св. Климент Охридски".