Отечественофронтовското регентство (9.IX.1944-8.IX.1946)

Резюме

Настоящата статия разглежда мястото, ролята и прерогативите на Регентския съвет, действащ през ранния период на социалистическата революция в България. Специфичният характер на революционната ситуация, в която съществува Регентският съвет, определя и особеностите на неговата дейност.

За по-доброто очертаване на тези специфики, първата глава на този труд разглежда прерогативите на съвета така, както са определени от Търновската конституция. В същата глава се анализират и характерните особености при създаването и функционирането на предходните два Регентски съвета от 1886 г. и 1943–1944 г.

На тази основа се прави следният извод: при формирането и дейността си статутите на Конституцията често са били нарушавани, за да се отговори на конкретните нужди, произтичащи както от вътрешната обстановка в страната, така и от международната ситуация. Тази характерна черта се проявява най-ясно при създаването на третия Регентски съвет на 9 септември 1944 г. Следващата глава на този труд се занимава с този въпрос. В нея се разглеждат и идеологическите и практически мотиви—на първо място тези на Работническата партия (комунисти)—които оказват влияние върху решението за повторното създаване на Регентски съвет. Разгледани са също така реалните прерогативи на съвета, неговият характер и взаимоотношенията му с другите власти. Анализът показва подчинеността на Регентския съвет и факта, че чрез наложената му пасивност той подпомага революционния процес в страната.

Последната глава разглежда промените в международната обстановка от лятото на 1945 г. до есента на 1946 г., както и вътрешнополитическите процеси и отражението им върху дейността на Регентския съвет. Разгледани са също така опитите на опозицията да възстанови правата на Регентския съвет съгласно Конституцията, за да го противопостави на революционната власт в борбата ѝ за запазване на съществуващия обществен ред. Очертани са и реалните правомощия на Регентския съвет в системата на държавното управление.

Тази политика претърпява естествен неуспех, въпреки активната подкрепа на САЩ и Великобритания. С огромно мнозинство народът отхвърля монархическата форма на управление чрез референдума на 8 септември 1946 г. Това е един от решаващите етапи по пътя към социалистическата реорганизация на българското общество.