Българо-сръбските политически отношения при царуването на Иван Александър (1331-1371) и Стефан Душан (1331-1355)
DOI :
https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.72.93-118Ключови думи :
политически отношения, Стефан Душан, Иван АлександърРезюме
Развитието и характерът на българо-сръбските политически отношения по времето на Иван Александър и Стефан Душан са сравнително малко изследван въпрос в историята на Европейския Югоизток. Едно специалнопроучване на тези отношения е наложително, тъй като в почти всички досегашни изследвания е отделяно внимание предимно на отношенията на България и Сърбия с Византийската империя. Подобно проучване ще спомогне да се изяснят не само въпроси, свързани с отношенията между двете страни, но ще хвърли светлина върху съдбините на Балканския полуостров, и тов един от най-драматичните моменти в многовековната му история. Както е известно, вплетени в почти непрекъснати конфликти, владетелите на България и Сърбия, от една страна, и Византия, от друга, поради своята недалновидна политика стават до голяма степен причина османските турци да стъпят необезпокоявани на полуострова и да започнат неговото постепенно завладяване. В тази сложна и напрегната обстановка, изпълнена с разнообразни политически събития, несъмнено важно място заемат българо-сръбските отношения. Преди да преминем към проучването на тези отношения в периода 1331-1355 г., необходимо е да се очертае с няколко думи политическото развитие на балканските държави и съотношението на силите между тях, възникнало до 30-те години на Х IV в.
Използвани източници
Отчасти тези отношения са разгледани от Т. Флорин ски й. Южные славяне и Византия во второй четверти XIV в. II. СПб, 1882, с. 210-228. Главната цел иа автора е да потърси доводи и да опровергае съществувалото дотогава схващане за васалната зависимост на Иван Александър от Стефан Душан. Неубедително това становище се опитва да защищава Р. Агатоновил. Одношаj и изме!)у Србиjе и Блгарске од Х 11-XV в. Београд, 1899. Известно място на развитието на бълrаро-сръбските отношения по времето на Иван Александър и Стафан Душан отделя и К. Jи речек. Историj а срба. Београд, 1911, с. 351-394. Вж. също и научнопопулярния очерк на В. 3латарски. Бълrаро сръбските политически отношения в миналото. - БИБ, 2, 1930, с. 96-99; И в. Дуйчев, П. Мутафчиев. История на българския народ. II. С., 1943, с. 241-278.
Общо за периода срв. Т. Флоринский. Цит. съч., с. 1-40; К:. Jиречек. Цит. съч., с. 328-350; Г. Острогорски. Историjа Византиjе. Београд, 1959, .с. 456 и сл.; Ал. Бурмов. История на България по времето на Шишмановци. - В: Избр. произв. Т. 1. С., 1968, с. 220-279.
За бълrаро-сръбските отношения в първото тридесетилетие на XIV в. вж. П. Ангелов. Българо-сръбските политически отношения през XIV в. (дисертация). С., 1978, с. 43-99.
За тази битка вж. Ал. Бурмов. Цит. съч., с. 255-264, където е дадена и по-старата литература по въпроса.
Сведения за преврата намираме у Jоапnis Саntасuzеni. Historiarum. libri IV. Т. 1. Bonnae, ed J. Schopen, 18286 р. 458.Като един от дейните помощници на Иван Александър византийският писател сочи протовестария Ръксин и логотета Фнлип.
К. Jиречек. Цит. съч., с. 350. •
Т. Флорин ски й. Цит. съч., с. 213. Авторът защищава разпространената по това време теза за сръбския произход на Иван Александър, поради което допуска, че той е действувал в съгласие със Стефан Душан. Погрешна е хронологията, възприета от автора, според която превратът в Сърбия е извършен по-рано от този в България.
Пръв, който отхвърля окончателно тезата за. сръбския произход на Иван Александър и доказва, че между династичните промени в България и Сърбия не трябва да се търси някаква субективна зависимост, е В. 3латарски. Вопрос о произхождения болгарского царя Ивана Александра. - В: Сб. по славяноведению. СПб., 1906, с. 21-29.
К. Jиречек. Цит. съч., с. 354.
Ив. Дуйчев, П. Мутафчиев. Цит. съч., с. 249, предполагат, че към сближението пръв е пристъпил Иван Александър.
К Jиречек. Цит. съч., с. 354. 12 J. Саntасuzеnus. Ор. cit., 1, р. 464. Известно е, че в т. нар. Софийски песнивец от 1337 r. се съдържа една похвала за военните успехи на българския цар, в която се казва, че той завладял Видин и „цялото Подунавие чак до Морава". В историческите извори не се срещат сведения Иван Александър да е воювал в тези области с чужди владетели и може да се предположи, че там е избухнал бунтът на Белаур.
На по-друго становище стои Ю. Трифонов. Деспот Иван Александър и положението на България след Велбуждката битка. - СпБАН, XLIII, 1930, с. 77. Според него Белаур не е действувал за интересите на сваления цар Иван Стефан, а по свой собствен почин, тъй като се смятал за законен наследник на Михаил 111 Шишман.
Monumenta spectantia historiam slavorum meridionaJiнm, t. XXV, р. 127 sq. Според Ал. Бурмов. Цит. съч., с. 274, свалената царица Ана и сина й забяrнали в Дубровннк преди април 1332 r., т. е. преди брака на Стефан Душан със сестрата на Иван Александър. Според нас по-приемливо е предположението на В. 3латарски. Вопрос о проюхождення ... , с. 27, че двамnта избягали в Дубровник след потушаването на бунта на Белаур.
В. Златарски. Вопрос о произхождения ... , с. 27. 16 П. Петров. Търговски връзки между България и Дубровни1( през XIV в. -ИБИД, XXV, 1967, с. 96
Файлове за сваляне
Публикуван
Как да цитирате
Брой
Секция
Категории
Лиценз
Авторски права (c) 1982 Петър Ангелов
Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет (ГСУ-ИФ).
